ЖРЕЦ, жрèцът, жрèца, мн. жрецѝ, м. 1. У езичниците – свещенослужител, който извършва и жертвоприношения. Край бреговете на Нил много храмове са се издигнали и много жреци са служили в тях на звездочелия Серапис. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 63. Белокоси жреци шъпнеха заклинания. Н. Райнов, ВДБ, 51. Жреците, стълпени зад хана, пееха тихо и провлечено. Й. Вълчев, СКН, 96. А и в заклинанията на дивия жрец е имало по-неотразима внушителна сила, тъй като и сам той е виждал и вярвал в съществуването на божеството. О. Василев, ЖБ, 33.
2. Прен. Книж. С несъгл. опред. Лице, отдало се на вярно служене на една велика цел, идея. Той [Иван Димов] носеше у себе си своя богат сценически темперамент, своята младост, своето непрекъснато говорене, своята безкрайна почит към тия жреци на Мелпомена, които побеждават дори времето. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 386. Предайте на своите колеги горещото ми желание да поставя театъра на една такава висота, щото действително да бъде едно народно възпитателно учреждение. Усещайки се следователно не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Ст. Грудев, АБ, 65-66. Най-ранен жрец на историята е Херодот, докато много преди него епосът имал свой Омир. В. Мутафчиева, ИКМ, 7. Жреци на науката.