ЖРÈЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до жрец. Към края на ІV в. пр.н.е. плебеите били допуснати и до върховните жречески длъжности. Ист. V кл, 112. Жреческо заклинание. Жреческо съсловие.


Източник: Речник на българския език (онлайн)