ЖУЖА̀, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За насекомо – при летене издавам, произвеждам с крилата си монотонен шум, наподобяващ звук жъ-жъ; жужна, жужукам, бръмча, журча. Те [пчелите] изхвръкнаха из кошерите като златни искри, жужеха из въздуха и се връщаха натежали. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 122. В неподвижния въздух жужат есенни мухи, някъде далеч се обажда клопотар на невидимо стадо. К. Константинов, НЗХ, 11. Откъм морето и гьоловете се дигаха ята комари. Те жужеха пронизително и арестантите не можеха да заспят. Ст. Сивриев, ПВ, 42.
2. Прен. За машина, уред и под. – издавам еднообразен шум при бързо движение (въртене, летене и под.); бръмча. От пристройката в дъното на двора съскаше ренде, а в измазаната със синка къщурка жужеше чекрък. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 339. Група забрадени с бяло жени нахълтаха в шивачницата на стопанството, дето напевно жужеха шевните машини. Н. Тихолов, ДКД, 52-53. Момичето не отговори веднага, после продума нещо шепнешком. Зора не го чу, защото куршумите настървено жужеха из храстите. Л. Дилов, ПБД, 79. Като жужеха и намаляваха скоростта, петте самолета кацнаха на летището. П. Вежинов, СО, 6.
3. Прен. За множество хора, струпани на едно място – поради безредно говорене, предизвикано от силно недоволство, вълнение и под., произвеждам еднообразен, несилен шум; бръмча. Над 30 на сто от войниците в полка направиха оплаквания.. Редиците просто жужаха. П. Илиев, ЛВ, 62. Хората – висши и низши чинове, прости солдати, ординарци – жужаха недоволни, питаха се на какво се дължи внезапното решение на главнокомандуващия. С. Северняк, ВСД, 191.