ЖУ̀ЖДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За жито – слаб, неналян; жудав. Селяните, на които се случи житото жуждаво, та хлябът излиза черен, казват: „Кой ли ни обра лебеца това лято?“. М. Арнаудов, СБОЛ I, 251.
