ЖУ̀ЖЕЛ1 м. Диал. Охлюв. Местното население го [охлюва] нарича жужел или пужел. П. Делирадев, В, 170. Жужеле, пужеле, пусти, баби, рогове, на четири бродове. П. Р. Славейков, БП І, 176.
ЖУ̀ЖЕЛ2 м. Диал. Насекомото жътвар2; жужар, жужер, жужал. Всичките человеци по земята приличат си в устройството на тялото и различат само по цветът на кожата си; те биват едни бели като сняг, други черни като жужел, други мургави, червеникави и жълтеникави. П. Р. Славейков, ПЧ, 5. Но най-удивителното е, дето много пътя ся случа коса побеляла да стане пак черна като жужел. Г, 1866, бр. 6, 100.
ЖУ̀ЖЕЛ3 м. Диал. Вид детска игра, при която на един крак се тика плочка върху начертана на земята фигура във вид на охлюв.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.