ЖУЖÈНЕ ср. Отгл. същ. от жужа; жужнене, жужукане. В хладния нощен въздух с тежко жужене прелитаха едри майски бръмбари. П. Вежинов, НС, 226. Градината на ресторанта се напълни съвсем, под ярките лампи се носеше едно басово жужене на стършели и тук-там изтракваше нож или вилица. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 4. Вътре в танкетата тишината се нарушаваше само от тихото и еднообразно жужене на двигателя. К, 1963, кн. 1, 9.