ЖУ̀ЖНЕНЕ ср. Отгл. същ. от жужна; жужене, жужукане. Една едра пъстра есенна муха се блъскаше със сърдито жужнене в стъклото на прозореца. Ем. Манов, ДСР, 44. Откъм градинката при църквата „Свети Седмочисленици“ още се чуваше говор и жужнене на летни кънки по асфалта. Ем. Манов, МПЛ, 27.