ЖУЖУ̀КАНЕ ср. Отгл. същ. от жужукам; жужене, жужнене. Нещо забръмчава тихо, после този шум, който напомня жужукането на заблудена пчела, се усилва. В. Ченков, ЗХ, 114. Долиташе познатото, весело жужукане на пчели, припряното цвърчене на врабци, които с шум прелитаха от едно място на друго. Г. Караславов, ОХ ІV, 79.