ЖУЖУ̀КВАМ, -аш, несв.; жужу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Жужукам веднъж или изведнъж. Та къде има сега пеперуди, кой е чул от години да жужукне поне един майски бръмбар и как може да се люлееш на вратата на кухненския бюфет? В. Цонев, ЕВ, 5.