ЖУ̀КА ж. Диал. Устна; жуна1. Има жуки напукани, и дрехата му е ни сива, ни бяла и една ръкавица на дясната ръка. Ив. Вазов, МЧ, 20. – Ох, како Иванииеее, какво ми доди до главата! – Ща ти доде зер, като си му отпуснала юздите. Мъж е туй, трябва да го държиш вързан със синджир като мечка за жуката. А. Каралийчев, В, 85.
– Друга форма: джу̀ка.