ЖУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; жу̀лна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Жулкам, жуля леко, веднъж или изведнъж. Изправен, Кольо грабна камшика от Митя и сърдито жулва лъскавия гръб на своенравния кон. М. Кремен, РЯ, 194. – Ей нà, тука е драснато! Кой го [москвича] драсна – питам? – Може от само себе си. Некоя пръчица да го е жулнала, когато е докарван. Ст. Даскалов, ЕС, 194. жулвам се, жулна се страд. и възвр.