ЖУ̀ЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от жуля и от жуля се. – За жулене от пчели цяр нямам, да не сте ходили там, дето не ви е мястото. Ц. Гинчев, ГК, 196. Що блъскане даде той [вятърът] в крушата, жулене и стъргане! Елите пореваха от страх, пропищяха габрите, но крушата не се стъписа. Н. Хайтов, ШГ, 292.