ЖУ̀ЛКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Жуля. Той пипна мачелата и спокойно заблъска шилото по гърба на гранитен грамадак. Светнаха искри. – Я се пази да не те парне улитка, че жулка като оса. Ст. Станчев, ПЯС, 40-41. жулкам се страд и възвр.
