ЖУ̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Непрех. и прех. Разг. За груб плат, твърд предмет и под. – при допир, търкане дразня неприятно кожата, като обикн. предизвиквам зачервяване. Дамян си беше сложил на коленете и лактите ями от дебел вълнен плат да не го жули при връзването, а на главата си – стара сламена капела. И. Петров, НЛ, 254. Ти спиш обут със рунтави цървули – / възглавие ти е тежкият кривак. / Гърба ти кожена торбичка жули / и хляба си корав ядеш на крак. А. Муратов, ХД, 7 Новият ми вълнен панталон много жули и не мога да го нося. Δ Одеялото ме жули.
2. Прех. Наранявам, трия, претривам кожата на колене, ръце, длани и под., обикн. при падане. Четата изчака да се стъмни и тръгна в югозападна посока без път. Спъваха се, падаха, пълзяха из долините и жулеха коленете си. Д. Ангелов, ЖС, 343.
3. Прех. Търкам, трия, обикн. за да изчистя нещо. Жулеше, сапунисваше чуждото пране до късна вечер. М. Грубешлиева, ПП, 96. Съдовете ѝ светят, жули ги с пясък.
4. Прех. Удрям с камшик, пръчка и под., с който оставям следа по кожата; шибам. Онзи горе там, на капрата, – пазите се или не пазите, той ще ви жули по врата с камшика си. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 56. // Паря, опарвам с коприва. На сутринта на Гергьовден ония, които са станали по-рано, вземали коприва и жуляли онези, които още спели и както са стрескали и събуждали от сън от копривата, тъй да бъдат стреснати за всеко нещо през годината. Тр, 1888, кн. 5, 572.
5. Непрех. За вятър, обикн. студен – духам силно, пронизващо. Веднъж Трифон предложи да си починат, но Митко отказа: жулеше студен вятър, земята беше мокра, а мокрите дрехи на момчето бяха започнали вече да се втвърдяват. М. Марчевски, МП, 103. // Прех. За вятър – духам силно, така че пронизвам обикн. тялото на живо същество; шибам. – Ние с турците седим на различни места. – Те са долу, на завет в полето, а ние сме горе, в балкана и нас жулят ветрищата. А. Христофоров, А, 296.
6. Прен. Прех. и непрех. Критикувам здраво. Нам е нужна сатира, която да жули, да гори с нажежено желязо а не „хи-хи“ и „ха-ха“. Тарас, СГ, 111.
7. Прен. Непрех. За слънце – пека, припичам силно, паря. Слънцето все така жули, макар че пладне отдавна превали. Г. Крумов, Т, 12. Чак в далечината светлееха могилите, а край тях кичестите орехи. Но те бяха далече, а слънцето не спираше да жули. Ст. Дичев, ЗС І, 65. // Прех. За слънце – силно напичам, нагрявам, горя някого или нещо. – Ти колко имот имаш? – попита агрономът. – Колко! – дръпна се изведнъж дядо Пейо. – Баща ми остави девет декара, а сега може и сто да са, ама аз съм ходил зиме и лете по една риза, та ме е жулило слънцето, все заради тоя имот. Н. Тихолов, ДКД, 80. Слънчеви лъчи вече безжалостно жулят кожата ни с всички произтичащи от това последици – зачервяване, ускорено стареене, дори злокачествено увреждане на клетките. ГДн, 2015, бр. 18, 5.
8. Прен. Непрех. Давам гъсти откоси при стрелба с огнестрелно оръжие. – Вася, стреляй вдясно – към дъбака! Аз ще жуля по тия нагоре! Бий. В. Андреев, ПР, 92. – Аз пък щом немците наизскачат през купола, нашият брат ги чака с автомата и жули докрай. П. Вежинов, ВР, 100. // Прех. и непрех. За куршуми, снаряди – бия по някого, нещо, уцелвам някого, нещо. Все пак живи хора са! Нека дойдат на изстрел, да почнат да ги жулят шрапнели, гранати, пушки, картечници, бомби, та да видим нема ли да се стопят като мартенски снег. О, 1939, бр. 851, 11.
9. Прен. Прех. Разг. Пия извънредно много, без мярка, обикн. спиртно питие. Старият поп беше по-добър, капка пиене не слагаше в уста. Но младият жули ракията. А. Каралийчев, НЗ, 164. – За ядене не ламтеше, но мастиката жулеше като вода. К. Калчев, ДНГ, 72.
10. Прех. Диал. Ям. Жулим ръженик. Жулим просеник. Н. Геров, РБЯ ІІ, 26.
11. Прех. Разг. Играя (карти, табла) със страст. Под черешата на грубо скована маса, постлана с вестник, жулят карти вечните четирима старци от махалата. Г. Господинов, ЕР, 37. жуля се I. Страд. от жуля. Товарим тухли. Моите ръце са без мешинени подложки. Пръстите ми се жулят по малко, кожата става тънка и розова. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 10. Вратата оставена леко притворена, за да не се жули въжето през нея. Й. Радичков, СР, 205. II. Възвр. от жуля във 2 и 4 знач. Често падам и се жуля.