ЖУМÈРКА ж. Диал. 1. Обикн. мн. Пръжка; джиберина, джигарида, джирка. Всички остатъци от тлъстини около свинете по Коледа, макар и негодни за храна, като жумерки, мас, кожички, лой от всякакви животни и пр., са годни за сапун. СОВ, 1916, бр. 50, 9. ● Обр. – Подигни си главата. Да те видя хубава ли си. Или и ти си някоя изпражена от слънцето жумерка. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 285.
2. Прен. Ирон. Слаб, съсухрен човек и обикн. дребен на ръст (Н. Геров, РБЯ).
3. Скъперник (Н. Геров, РБЯ).
– Друга форма: джумèрка.