ЖУМÒЛÈНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от жумоля. Цялата пионерска дружинка се беше строила под липата в училищния двор. Всички мълчаха. Чуваше се само шумоленето на листата и пролетното жумолене на пчелите. А. Каралийчев, ТР, 23. Там също имаше река. Минаваше край палатките ни, нощем я чувахме най-добре – онова неспирно жумолене на водите ѝ, далечния пристъпен шум на бента при старата мелница. Г. Мишев, ЕП, 146.