ЖУМÒЛЯ̀, жумòлѝш, мин. св. жумòлѝх, несв., непрех. Диал. 1. За насекомо или птица – издавам монотонен шум, наподобяващ бръмчене, обикн. при летене. Девойките, които изравняваха железопътния насип с копачки, бяха забрадени с бели ръченици, пипаха чевръсто и жумолеха като пчели. А. Каралийчев, НЗ, 21. Не вдигна очи към лястовичето гнездо под стряхата на камбанарията, където уморените птички се бяха вече прибрали и тихо жумоляха. А. Каралийчев, В, 65.
2. Говоря нещо тихо, еднообразно. Новият живот, който пристягаха в грубите пелени, продължаваше да вряка безпомощно. Радка му жумолеше нежни, успокоителни неща. Ил. Волен, МДС, 41.
3. Диал. За малко дете – едва приказвам (Вл. Георгиев и др., БЕР І).
– Друга форма: джумòля̀.