ЖЪЛТÈЯ, -èеш, мин. св. жълтя̀х, прич. мин. св. деят. жълтя̀л, -а, -о, мн. жълтèли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно жълт, придобивам жълт цвят; пожълтявам. Пътищата са посипани с разпиляна слама от скорошната вършитба. Царевиците жълтеят. А. Каралийчев, С, 58. И високите буки жълтееха, / и шумяха над нас дъждове, / а Моряка във изкопа пееше / за далечното синьо море. Ив. Пейчев, Избр. ст, 66. И в двора жълтяла върбата / и ронила лист подир лист, / и прашни, и кални стъклата / не виждали синята вис. А. Муратов, ХД, 34. // За плод – зрея, като придобивам жълт цвят. Бялото грозде вече жълтееше, наближаваше гроздобер.
2. Изпъквам, откроявам се с жълтия си цвят; жълтея се. Край влака пробягват телеграфните стълбове, железопътните прелези с шарени бариери, а някъде по полето жълтеят големите петна на вече узрели ечемици. В. Нешков, Н, 253. Кокичетата отдавна бяха нацъфтели, а ей и минзухарите жълтееха. Д. Марчевски, ДВ, 157. Край корените на дърветата се усмихваха кичурчета трева. Тук-там жълтееше кукуряк. М. Яворски, ПОББ, 64. Кайсиите, навели клони от плод, жълтеят. В. Ченков, ЗХ, 176.
ЖЪЛТÈЯ СЕ несв., непрех. Изпъквам, откроявам се с жълтия си цвят; жълтея. Пъпешите се жълтееха на купища сред пазарния площад, сякаш бяха изсипали злато от каруците и камионите. К. Калчев, СТ, 219. После отправя поглед на север, където безкрайните ниви се жълтеят като килим от ковано злато. Ал. Бабек, МЕ, 19. Виждаха се очертания на високи дървени огради, жълтееха се между обезлистените клони на дърветата мъждукащи прозорчета. А. Гуляшки, МТС, 40. По дърветата в китните градинки се жълтееха едри дюли и круши. М. Марчевски, П, 162.