ЖЪЛТЍЛО, мн. -à, ср. Диал. Нещо жълто; жълтилка, жълтинак. Ех, че хубаво хвърчило / шари по небето! / От жълтило и синило / грее му лицето. Б. Априлов, Избр. пр IХ, 412.
