ЖЪЛТЍСВАМ, -аш, несв.; жълтѝсам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да стане жълто. Жените в Макасар преминуват няколко време от деня да чървисват и жълтисват зъбите си тъй, щото един чървен зъб върви след един жлът и на повратки. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 28. жълтисвам се, жълтисам се страд. и възвр. Гроенландките, за да се виждат по-хубавици, са жълтисват и белисват. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 29-30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)