ЖЪЛТЍЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от жълтица1; малка жълтица, жълтичка. Жълтиче, мъничко продупчено жълтиче, е извадила, хванала го е с два пръста и провира през дупчицата му ален кончец. Т. Влайков, Пр I, 249. На шията ѝ виси гердан, който беше нанизан от червени мъниста, между които имаше и жълтичета. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа].