ЖЪ̀ЛТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от жълт (в 1 и 2 знач.). На втория чин се надигна жълтичко, чернооко момче. Л. Александрова, ИЕЩ, 312. – Како, ти имаш малки пиленца. – Преди десет дни се опилиха. – Онова жълтичкото е много миличко. К. Петканов, МЗК, 174.
2. Като същ. жълтичко ср. Петно, петънце с жълт цвят. Лельо бе, ще берем ли и тази година от ония бели цветенца с жълтичко в средата? Гр, 1935, кн. 28, 1.