ЖЪЛТНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който бие на жълто; възжълт, жълтеникав. Неговата [на Нено чорбаджи] тишина и спокойствие са продължале даже и в онова време, когато нагръдките на жената ту приняле жълтникав вид. Л. Каравелов, Съч. VІІ, 18.