ЖЪ̀ЛТО-РÒЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е смес от жълто и розово. Еозинът оцветява коприна в красив жълто-розов цвят. Я. Тодорова, ОХ, 284.
2. В който се смесват, преливат или редуват жълт и розов цвят. Над перончето клатеха голи клони две високи тополи; под тях всичко бе заринато с жълто-розова шума. Н. Тихолов, ДКД, 212. А параходът като плуваща Вавилонска кула се носи по жълто-розовите води на реката. Отиваме към Силистра, най-източният град на Дунава. Н. Стефанова, РП, 9.