ЖЪ̀ЛТО-ЧЕРВÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е смес от жълто и червено. В по-горния културен пласт се намират керамични фрагменти от съдове с жълто-червен цвят и гребеновиден орнамент. А. Попов, КУС, 37.
2. В който се смесват, преливат или редуват жълт и червен цвят. Огънят пламти и пращи вече, весел жълто-червен, в синкавия здрач. К. Константинов, П, 21. Пред мене стоеше Родопа планина. По престилката ѝ се преплитаха зелени и жълто-червени ивици, с цвета на портокал, като широките ливади, осеяни с цветя. А. Дончев, ВР, 162.
3. Като същ. жълто-червено ср. а) Жълто-червен цвят. – Ще нарисуваме вътрешността на ковачницата, огнището, тезгяха – всичко в черни багри, само разгорения огън – в жълто-червено, също и отраженията му по предните страни на предметите. ПП, 1933, кн. 4-5, 142. б) Дрехи, облекло в такъв цвят.