ЖЪ̀ЛТО-ЧÈРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За цвят – който е смес от жълто и черно. Архимандритът е описан по същия напълно негативен начин – като „животно“ с безжизнени очи, гърбав дълъг нос, жълто-черен цвят на лицето, похотлив нрав. М. Арнаудов, ЛК, 738.

2. В който се смесват, преливат или редуват жълт и черен цвят. Душата цяла нощ лети във вид на жълто-черна пеперуда, която народът също така нарича вещица. БР, 1931, кн. 6, 204. Жълто-черен шал.

3. Като същ. жълто-черно ср. а) Жълто-черен цвят. б) Дрехи, облекло в такъв цвят.


Източник: Речник на българския език (онлайн)