ЖЪ̀ЛТОГЛЍНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За почва, местност и под. – който съдържа жълта глина, обикн. в голямо количество. При проучване на местността се откри черно петно, което рязко се открояваше от околната жълтоглинеста почва. Тук се направиха и сондажните разкопки. Археол., 1960, кн. 3, 31. От тоя дол до Садово землището, в ниското, е жълтоглинест насип. ГСУ, 1908, т. 3-4, 71. Жълтоглинест терен.
2. Който е направен от жълта глина. Дворовете бяха оградени с жълтоглинести или каменни зидове, зад тях се подаваха клонати сливи. З. Сребров, Избр. разк., 135.