ЖЪ̀ЛТОКЕХЛИБА̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт като цвета на жълт кехлибар.

2. Който е с такъв цвят. Влакът потегля. Зад стъклата бягат безкрайните жълтокехлибарени гриви на пшеницата. Др. Асенов, СВ, 139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)