ЖЪЛТОКЛЮ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Жълтоклюн. Жълтоклювият кос надува флауто си в шубрака на широкоперестите лешници и авлигата, меланхолно свий, извий и затрепти. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 153.
