ЖЪЛТОКЛЮ̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. За птица – който има жълт клюн; жълтоклюнен, жълтоклюнест. Момиченца с червени връзки пускат жълтоклюните душички в къта край печката и им дават трошици. Уплашените пиленца се отпускат. Ст. Даскалов, ЗС, 159-160.
