ЖЪЛТЯ̀СВАМ, -аш, несв.; жълтя̀сам, -аш, св., непрех. Разг. Обикн. за човек – ставам жълт; пожълтявам. Агентът, жълтясал, с винаги мокра коса, подскача, но ударът му е по-слаб. В. Андреев, ПР, 192. – Ама това, дето стана с кмета – падна ми сърце на място. Жълтясал като папурник, ви казвам, само пот го избива. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 120.