ЖЪ̀ЛЪД м. Плод на дъб или бук с една едра овална ядка с големина на малък орех в гладка крехка черупка със светлокафяв до кафяв и ръждивокафяв цвят; желъд. Беше тихо, дъждът спрял, само по керемидите на покрива почукваха жълъди, падащи от огромен дъб, разперил клони над колибата. Мл. Исаев, Н, 133. През есента катериците събират орехи, лешници, жълъди и други плодове за зимата. Бтн VI кл, 113. Шумне [гората] от тих повей, трепне от птичи полет, затихне от стъпки на сърна, въздъхне от капнал жълъд. Ст. Станчев, ПЯС, 32. Не давай на папагала жълъди, нито на свинята шекер. Погов., П. Р. Славейков, Ч, 1871, бр. 19, 607. // Само ед. Събир. Разг. Този плод като храна за животни, рядко и за човек. Жълъда събирахме не само за добитъка. През оная война щяхме да измрем от глад, ако не бяхме млели от него. Кр. Григоров, ОНУ, 70. Земята беше торна – щяла да се отплати, жълъдът щял да налее кожите на лакомите прасета. О. Василев, ЖБ, 7. Ние бяхме научени да търпим, да гладуваме и да се храним и с жълъд. П. Хитов, МП, 49. Катеричка сива трупа / жълъд в своята хралупа, / та храница да си има, / че е дълга пуста зима. Ем. Попдимитров, ПМ, 36.
◊ Морски жълъд. Зоол. Семейство ракообразни животни, обитаващи крайбрежните зони на почти всички морета, тялото на които е във варовита черупка с форма на пресечен конус. Balanidae. В повечето случаи обаче тази окраска [на охлюва] трудно се забелязва поради покриване на повърхността на черупката с водорасли и морски жълъди. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 23. Най-неприятно става, когато обрастващите организми почнат да рушат защитното покритие на парахода. Някои от тях, така наречените морски жълъди, могат да проникнат под боята и даже под битумен слой, дебел до 8 мм. Св. Райчева, К, 43.