ЖЪ̀ЛЪДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на жълъд; жълъден, желъдов, желъден. Па бяха [стършелите] едни едри, тлъсти. Коремите им опасани с черни и жълти пояси, очите – коколати, издути като жълъдови капачета. О. Василев, УП, 24. Жълъдовите чашки са покрити със сивокафяви люспици. Б. Мичев и др., ГП, 137.
2. Който е направен от жълъд; желъдов. Кой как хапнеше от жълъдовия хляб, пийваше веднага и вода, че залъкът засядаше на гърлото му и угорчаваше цялата му уста. Кр. Григоров, Н, 200.