ЖЪ̀ЛЪДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от жълъд; желъдче. Донел беше шекерчета, леблебия и други едни като жълъдчета, не помня как ги казваше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 38. Ето от това малко жълъдче израства най-голямото дърво – дъбът. Г. Янев, ГМСС, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)