ЖЪ̀МКА ж. Диал. Количество трева, сено и др., което може да се хване в една шепа; стиска. Хвана го за чаталестата брада и в шепата му остана жъмка косми. Т. Харманджиев, КЕД, 198. Той приклекна и взе да се трие с жъмката сено. Ст. Даскалов, ЕС, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)