ЖЪ̀НА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жъ̀нат, несв., прех. 1. Режа със сърп или с машина (жътварка, комбайн) ниско над корена узрели стъбла на жито или на други зърнени култури, за да се прибере зърното. Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. После, усмихнат и бодър, гледа как жънат сами-самички стара майка и малка сестрица. Елин Пелин, Съч. I, 161. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. Жена му прибираше почти сама зърното, а през това време той жънеше или косеше на чужди ниви. Д. Ангелов, ЖС, 73. Чужди хора, които ни са орали, ни са жънали, като вълци ще разграбят имота му. К. Петканов, СВ, 169. Някъде бръмчи комбайн – и жъне, и вършее. Ил. Волен, МДС, 214. Каквото посееш, това ще жънеш! Погов. ● Нар.-поет. Жътва <да> жъна; Да жъна, да се нажъна. Полска е жътва втасала, / полскана жълта пшеница. / Врит щат момите да идат / полето жътва да жънат. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 48. „Каква съм брза жътварка, / жътварка и песнопойка, / де има нива голяма / да жъна, да са нажъна, / да пея, да са напея!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 154.
2. Прен. В съчет. с успех, слава и под. Придобивам успех, слава и под., което съм заслужил със своя труд, поведение и под. – Колко сте наивен! – усмихна се младата жена. – Толкова, колкото вие сте хубава. – С тези комплименти навярно жънете големи успехи всерд жените – каза Еми. П. Вежинов, ДВ, 167-168. Гъвкав, красноречив, умен, Александър се движеше сред хората с елегантната сигурност на змиорка, като жънеше навсякъде леки успехи. Л. Дилов, ПБД, 34. Златина Недева често гостуваше в своите големи и отговорни роли на сцената на провинциалните театри и жънеше небивал успех. Ив. Димов, АИДЖ, 101. ● Ирон. Такъв неуспех жънат по-късно и другите списания у нас, защото вкусът за този род книжнина не е бил изобщо развит у българите. М. Арнаудов, БКД, 42. жъна се страд. Най-големи трудности срещнахме при организиране жътвата в местността „Златията“, където трябваше да се жънат над 40,000 декара. ● Нар.-поет. Жътва се жъне. Наше село, харно село. Два пъти се жътва жъне, по година гладни седим и пак кураж държим. Елин Пелин, Съч. V, 88. жъне се безл. Пò се жънеше на хладно – през деня житото се късаше, зърното се ронеше. Ил. Волен, МДС, 13.
– Други (диал.) форми: жèна, жна.