ЖЪ̀НЕНЕ ср. Отгл. същ. от жъна и от жъна се; жътва. – Мама ще отиде да види, дали просото е станало за жънене. Ти пази къщата и децата! К. Петканов, ОБ, 168. Ако е за оране – у дедови Дичови е най-рано изорано; ако е за жънене – у дедови Дичови е най-рано пожънато. М. Георгиев, Избр. разк., 46. Същето влияние [облекчаване на труда] имат и всичките машини, които днес ся употребяват в земледелието: изкусните рала, машините за сеяне, жънене, вършене и пр. Лет., 1872, 161.
– Други (диал.) форми: жèнене, жнèне.