ЖЪ̀ТВА ж. 1. Рязане със сърп или машина – комбайн или жътварка – ниско над корена узрели стъбла на жито или на други житни култури, за да се прибере зърното; жънене. Беше весела и жива и когато запееше на нивата, гласът ѝ кънтеше по цялото поле и хората оставяха жътвата си, да я послушат. Елин Пелин, Съч. III, 17-18. Леля Гена беше много добра работница за сякаква работа – и за копан, и за жътва, и за беритба, и за вършитба. Т. Влайков, Съч. II, 4. На село сега кипи непосилна жътва. Цв. Ангелов, ЧД, 156. ● Обр. Отвън враговете диви, побеснели / .. / Фучеха, гърмяха, наддаваха рев / и падаха мъртви във немощен гняв. / Главатарят техен, в кръв топла оквасен / на таз жътва дива гледаше безгласен. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Ден за химни ти дочака, / дочака жътва в своя ден. Д. Дебелянов, С 1946, 103.
2. Обикн. с предл. по, до. Времето, през което се жъне. По жътва старият Бързак стоеше с камшик над главите на жътварите и не им даваше кръста си да изправят. А. Каралийчев, ПД, 23. Сега той равнодушно посрещаше жътвата – най-щастливото време за него. Елин Пелин, Съч. III, 25. Стрина Венковица и туршии всякакви есен ще наложи, и пресол жлът като смин ще запази чак до жътва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. За един човек или за едно семейство, което няма нищо, което мре от глад и което трябва да преживее от жътва до жътва, какво значат тие нещастни 10-15 гроша? Хр. Ботев, Съч. 1929, 302.
3. Само ед. Диал. Реколта, добив на зърно от жито или от други зърнени култури. Емперата остана най-подир. Помъчи се да прибере жътвата си със свои хора, но не смогна. К. Петканов, СВ, 112. – Че за догодина приготвяме въжета бре, господин кмете. Догодина пак жътва ще прибираме. Х. Русев, ПС, 161. „Жътвата е много, а работниците малко.“ Й. Йовков, Ж 1945, 145. Съмнало лято пролете, / полска е жътва фтасала, / полскана жълта пшеница. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 48.
– Друга (остар.) форма: жèтва.