ЖЪТВА̀РКА1 ж. Жена жътвар1. Ето го отсреща полегатия кър. Прошарен с кръстци, из него на много места се съзират по-малки или по-големи дружини жътварки. Т. Влайков, Съч. III, 2. Чуйте гласа на Добруджа! Това е викът на възкръсналата правда. Гласът на девойката, която чака с копнеж своя годеник. Песента на жътварката, която реже тежки ръкои. А. Каралийчев, ПГ, 163. Бояна леко се поклащаше на седлото, дълбоко замислена. Жътварките се изправяха и дълго гледаха към нея. М. Марчевски, П, 48. Пофалила се невяста / пред девера си Стояна: / „Каква съм бърза жътварка, / жътварка и песнопойка – / де има нива голяма, / да жъна, да се нажъна, / да пея, да са напея!“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 154.
– Друга (остар.) форма: жетвàрка.
ЖЪТВА̀РКА2 ж. Машина, която жъне, а понякога и събира стъблата на ръкойки. – Нямате ли земеделски машини, изпратени от Америка? – Имаме съветски жътварки и комбайни. Американски нямаме. А. Каралийчев, С, 274. По-рано, щом като дойдеше време за жътва, той разтваряше двукрилите порти и оттам бавно изпълзяваше тромав „Форд“ с прикачена зад него жътварка. А. Гуляшки, СВ, 93. – Групата на връзвачките се състои от четири души – каза той, – които вървят подир жътварката. И. Петров, НЛ, 249. Синята жътварка, теглена от два чифта волове, се гмурка в пшениците, ту потъне в някой валог, ту изплува пак. Цв. Ангелов, ЧД, 77.
– Друга (остар.) форма: жетвàрка.