ЖЪТВА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Който се отнася до жътвар1 и до жътварка1. В полето нейде се вдигна до възбог последният ек на жална жътварска песен и замря. Елин Пелин, Съч. I, 80. – Хайде, булка, какво още се тутнете из къщи? Тръгвайте, че жътварски ден не чака! Ст. Марков, ДБ, 250. Мита излезе на двора, погледна слънцето и наклони жътварската забрадка, засени бялото си лице. К. Петканов, ЗлЗ, 126. Захожда слънце; песента жътварска / към селото потъва надалеч. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 143. Жътварска бригада.
– Друга (остар.) форма: жетвàрски.