ЖЪ̀ТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до жътва. Като девственица, закопняла за първа ласка, тръпне Добруджа в тая тиха жътвена утрин. И. Петров, НЛ, 254. Бригадирите, с жътвения план на ТКЗС-то в ръка, обикалят бригадите си. Ил. Волен, МДС, 236. Звездната лятна нощ се стелеше над Старосел, откъм полето полъхваше жътвен мирис. Ст. Марков, ДБ, 253. Жътвени дни, зной. Ни вятър, ни хлад повяват, нито птича песен се чува. М. Смилова, ДСВ, 28. Жътвена кампания.
– Друга (остар.) форма: жèтвен.