З мн. няма, ср. 1. Осмата буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната З (самостоятелно изговаряна „зъ“), в старобългарските азбуки наричана ЗЕМЛЭ. Печатно з. Ръкописно з. Главно з.
2. Фон. Предноезична преходна звучна съгласна. Меко з. Твърдо з.
3. Като числ. редно. За означаване на осмия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно „зе“). Вход З. VIIIз клас.
4. Като междум. З-з-з. а) За наподобяване на звук, издаван от човек при треперене от студ. б) За наподобяване на звук, издаван от насекомо при летене. Ззззз... зът... брррн!... залита пак осата над главата на кака Въла и не я оставя на мира. М. Георгиев, Избр. разк., 284.