ЗААРГАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зааргатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя някого аргат. Така старият Минчо зааргатил половината село!... А. Гуляшки, СВ, 343. зааргатявам се, зааргатя се страд.

ЗААРГАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; зааргатя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Ставам аргат.


Източник: Речник на българския език (онлайн)