ЗАА̀РЕЦ, мн. заàрци, м. Остар. Заралия, зааралия; старозагорчанин. Бенковски си спомняше думите на граф Игнатиев в Цариград, че „помощ Русия не може да даде, но че ако правят въстание, да го правят като хората, а не като заарците“. Л. Стоянов, Б, 176.