ЗАБАВА̀Ч м. Индив. Ирон. Човек, който забавлява с това, което пише. Помни таз басничка, книжовний забавачо, / ти, който труфиш тъй старателно речта си. Ст. Михайловски, БСб, 81. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци, / .., Драскачи и шаркачи, забавачи / и преписвачи. Ст. Михайловски, Мис., 1897, кн. 7, 186.