ЗАБА̀ВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от забавен2. Видях как във въздуха лети снаряд със същата странна илюзия за забавеност на движението, която се получава при далекобойната артилерия. Б. Дамянов, В (превод) [еа].
