ЗАБАВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. 1. Вещество, което забавя или спира химическите процеси. Забавителите са вещества с леки атоми, които не поглъщат неутроните. Забавянето се дължи просто на еластичните удари между неутроните и ядрата на тези вещества. Е. Киркова, АМ, 62. Забавянето на неутроните става с така наречените забавители, например тежка вода, графит и пр. Физ. ХI кл, 176.
2. Механизъм на машина, който забавя нейното действие. Между клавишите и битера [на вършачката] е поставен забавител, който спомага за още по-равномерното подаване към битера, а оттам – към барабана. М. Дуковски и др., СМ, 354.