ЗАБАВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Забавен1. Разказваше и много други анекдоти, все тъй забавителни и сладки. Й. Йовков, Ж 1945, 106-107. Бай Ганьо можеше съвсем и да не пътува по „Европа“. Тогаз щяхме да имаме по-малко забавителни приключения. Г. Бакалов, Избр. пр, 302. Седянките – това са нашите селски балове забавителни вечеринки. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 218. Разказвание забавително е едно повествование, на което самата цел е повечето да забавлява. Д. Попов, СбРС (превод), 13. Пазачът на хижата, нашият забавителен Велин, ни посрещна със зяпнала от недоумение уста. П. Делирадев, В, 270.