ЗАБА̀ВКА ж. Остар. Умал. от забава1; забавица. Кога богати търговци приказваха по кафенетата за някои търговски печалби, или загуби, той не ся занимаваше с играние на книги, или други празни забавки, но слушаше с внимание, като да искаше да добие урок, който ще го води към бъдещето. Ил. Блъсков, ЗК, 113-114. Римляните придобили и такъвзи характер, щото за тях е било забавка да дупчат с игли ръцете на робините си, когато не можели да извършват всичката им наложена работа. Ч, 1871, бр. 10, 293. При прекарването на времето в забавки забравят са длъжностите. Т. Шишков, ТС (превод), 41.