ЗАБА̀ВЛЯМ, -яш и -иш, мин. св. -ях, несв., прех. Остар. Забавлявам. И на другия ден овчарката ѝ рече: „Ще ви дам да ми пасете няколко овчици; но страх мя е, красна моя дъщерко, да ви не досади, затуй земете една урка, та предете, туй ще ви забавля.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 183. Операта е лирическа трагедия, нагласена, за да се пее с музика. Целта ѝ е повече да забавли с пението, отколкото да поучи със съдържанието. Д. Войников, РС, 214. забавлям се страд. и взаим.
ЗАБА̀ВЛЯМ СЕ несв., непрех. Остар. Забавлявам се.